9
В часовете по немски език новелата със сигурност е била тема. Ако не си спомняте какво е новела, ще освежим малко литературните ви познания.
Какво е новела: кратко определение, характеристики и примери
Новелата (от италианското novella или от латинското novus „нов“) е самостоятелен литературен жанр: кратко до средно дълго прозаично повествование, което се фокусира върху едно централно, необичайно или съдбовно събитие.
- В немскоговорящия свят новелата често е наричана „малката сестра на драмата“ (напр. Теодор Щорм), защото има ясно структурирана фабула с ясен поврат.
- За разлика от краткия разказ, конфликтът в новелата се развива и обикновено води до решаващ поврат; краткият разказ, от друга страна, често остава по-фрагментарен и епизодичен.
- Известни новели са:Хайнрих фон Клейст — Михаел Колхаас (правно и морално обостряне като новела);& nbsp;Теодор Щорм — „Вълкът на бялата коня“ (история на съдбата със символично ниво); Готфрид Келер — „Дрехите правят човека“ (концентрирано наблюдение на обществото); Стефан Цвайг — Шахматната новела (психологически наситена, символично натоварена); Гюнтер Грас — Котка и мишка (нова форма на новелата; плътен разказвателен стил); Адалберт Щифтер — Планински кристал (като пример за поетично съкращение)
Историческо развитие и литературно значение
Корените на новелата се крият в италианския Ренесанс: модели за подражание се намират особено в „Декамерон“ на Джовани Бокачо (около 1350 г.), сборник от кратки разкази, които се считат за ранен вид новела.
- Тези предшественици се отличават с по-реалистични, близки до живота епизоди и формират модела за по-късната разказвателна форма.
- През 19 век новелата придобива голямо значение в немската литература, особено в рамките на поетичния реализъм (от около 1840 г.). Авторите от тази епоха (например Теодор Щорм, Готфрид Келер, Адалберт Щтифтер, Хайнрих фон Клейст в преходния период) използват новелата, за да представят концентрирано морални, социални или съдбовни конфликти.
- Новелата често служи като средство за поетично-реалистично представяне на „реалността“ в концентрирана форма.
Формални характеристики — какво представлява новелата
След възникването и развитието на новелата си заслужава да се обърне по-голямо внимание на нейната формална структура . Защото специфичното въздействие на този жанр се основава не само на съдържанието му, но преди всичко на неговата прецизна композиция и символична плътност, с които разказва едно необичайно събитие в концентрирана форма.
- Затворена форма / строга, предимно линейна фабула: Новелите разказват ограничена времева последователност без големи странични сюжетни линии; фабулата води предимно към драматичен или съдбовен поврат (т.нар. перипетия).
- Водеща тема: Повтарящи се образи, предмети, езикови формули или ситуации могат да служат като водеща тема, която обединява структурата на разказа.
- Символ на предмета (централен предмет/символ): Един отделен предмет или мотив може да бъде централен за действието и да бъде натоварен със символично значение (изследванията често описват това като продължение на „теорията на сокола“ на Хейзе или понятието символ на предмета). Този централен обект действа като катализатор или повратна точка в разказа.
- Фокус върху необичайно/фатално събитие: Новелата често се основава на „нечувано събитие“ (Гьоте) или на фатален удар, който внезапно променя живота на героя/героите.
- Символична плътност / възможност за интерпретация: Компресираната форма често води до висока символична плътност; новелите оставят много място за разнообразни интерпретации.
Теория и разграничение
След като бяха представени основните характеристики на новелата, сега е полезно да се направи и теоретична класификация на този жанр и да се разграничи от сродни разказвателни форми.
- Теория на новелата (кратко обяснение): През 19 век Пол Хейзе формулира известната така наречена „теория на сокола“ (1871) — вдъхновена от новелата на Декамерон — и с това посочи структурно-образуващия принцип на централен предмет или събитие, което обединява историята. По-късно този модел беше разширен в литературната наука и продължен под понятието „символ на нещата“. Перспективата на Хейзе подчертава момента на уникалното, запомнящо се събитие като формален център на новелата.
- Разграничение между новела, кратка история и роман: Характеристики на новелата: средна дължина; ясна, затворена форма; централно, обикновено необичайно събитие; символично съкращение; обикновено малко герои, строга композиция.
- Характеристики на краткия разказ: още по-кратък; често отворен край; моментна снимка или единична сцена; по-малко изразени повратни моменти; ежедневие или отворени ситуации без подробно обяснение.
- Характеристики на романа: голям формат; обем за няколко сюжетни линии, подробно развитие на героите, обширно представяне на времето и обществото.
- Тези разграничения не винаги са ясни – литературата е динамична – но помагат да се разпознаят типичните функционални разлики.
