Какво е глобализация? Просто обяснение на термина

Терминът „глобализация” е използван за първи път в средата на 20-ти век, преди да се наложи в нашия ежедневен език от 1990 г. насам. Той описва нарастващата световна взаимосвързаност и взаимозависимост в областта на политиката, икономиката, културата и околната среда.

Глобализация: обяснение на термина и значение

Глобализацията обозначава процеса на нарастваща световна взаимосвързаност в областта на икономиката, политиката, културата, околната среда и комуникациите. Вие сте свидетели на това, че страните, предприятията и хората са все по-силно свързани помежду си и взаимодействат отвъд националните граници.

• Това развитие се благоприятства преди всичко от технологичния напредък, като интернет, съвременните транспортни средства и либерализацията на световната търговия.

• Глобализацията означава, че събития, решения и дейности в една част на света имат пряко въздействие върху хората и общностите в далечни региони. Това се отнася например за международната търговия, разпространението на информация в световен мащаб, културния обмен или глобалните екологични проблеми.

• За вас като индивид глобализацията се проявява например в това, че в супермаркетите можете да купите продукти от цял свят, че общувате с хора от други страни или че компаниите организират производството си на международно ниво.

• Глобализацията носи както възможности като икономически растеж, достъп до нови технологии и културно многообразие, така и предизвикателства като социално неравенство, екологични проблеми и опасност от културно уеднаквяване.

Измерения на глобализацията

Глобализацията обхваща различни измерения, които оказват влияние върху социалната, културната, политическата и екологичната сфера. Тези четири измерения са тясно взаимосвързани и определят по разнообразни начини възможностите и предизвикателствата на глобализацията.

• Социалната глобализация засяга световната свързаност между хората и обществата. Тя води до нарастващо съзнание за социалните несправедливости и насърчава обмена и сътрудничеството в областта на инфраструктурата, здравеопазването, бедността и образованието.

• В същото време възникват нови социални предизвикателства, като нарастването на социалните неравенства, условията на труд с ниски заплати и липса на стандарти за защита, както и опасността от „надпревара към дъното“ в областта на правата на работниците. Положителни аспекти са международното сътрудничество за правата на човека и подобряването на достъпа до образование чрез цифрово свързване.

• Културната глобализация води до по-силно смесване и свързване на културите. Тя позволява културно многообразие и насърчава обмена на идеи, начини на живот и потребителски навици. В същото време съществува опасност от загуба на култура, тъй като доминиращите култури могат да изместят по-малките, а традиционните ценности да се загубят.

• Политическата глобализация се изразява в засиленото международно сътрудничество и създаването на глобални институции, които определят общи правила и стандарти, например в областта на търговията, сигурността или опазването на околната среда.

• Тя може да насърчи демократичните структури, но води и до напрежение между националния суверенитет и глобалното управление. Мощните държави или участници могат да заемат доминираща роля, което води до неравенства на международно равнище.

• Екологичната глобализация се проявява в световната взаимосвързаност на екологичните проблеми. Повишеното потребление на ресурси, глобалното производство и международната търговия водят до замърсяване на околната среда, като например климатични промени, замърсяване на въздуха и водата, както и загуба на биоразнообразие.

• Екологичните проблеми вече не могат да бъдат решени от отделни държави, а изискват глобално сътрудничество и общи политически мерки.

Цифрови технологии и интернет

Цифровите технологии и интернет промениха коренно и ускориха значително глобализацията през последните години. В центъра на това развитие е бързото разрастване на глобалната мрежа, което стана възможно благодарение на интернет и съвременните комуникационни технологии. По този начин днес информацията, идеите, продуктите и услугите могат да се обменят в реално време през националните граници.

• Комуникация в реално време: Напредъкът в информационните и комуникационните технологии позволява по-бързо и ефективно сътрудничество между континентите. Видеоконференциите, облачните услуги и цифровите платформи заменят физическите срещи и ускоряват процесите на вземане на решения.

• Глобални пазари и електронна търговия: Предприятията от всякакъв размер могат да оперират в световен мащаб чрез онлайн платформи за търговия и да проникват на нови пазари. Електронната търговия и цифровите системи за плащане намалиха търговските бариери и интернационализираха веригите за създаване на стойност.

• Нови бизнес модели: Цифровите технологии принуждават компаниите да преосмислят непрекъснато своята стойностна верига и организация. Циклите на иновации стават по-къси и компаниите трябва да се адаптират по-бързо към глобалната конкуренция.

• Блокчейн и сигурност: Технологии като блокчейн насърчават доверието в трансграничните транзакции, като повишават прозрачността и сигурността. Това улеснява международната търговия и намалява риска от измами.

• Индустрия 4.0 и свързване: Интегрираните цифрови вериги за създаване на стойност и автоматизираните производствени процеси (Индустрия 4.0) свързват компании и доставчици по целия свят и правят производството и логистиката по-ефективни.

• Социални мрежи: Платформи като Facebook, Twitter или LinkedIn свързват хора и организации в световен мащаб и ускоряват обмена на знания, култура и тенденции.

• Демократизация на знанието: Интернет предоставя широк достъп до информация и знания, което допринася за по-нататъшното развитие на глобализацията, особено в областта на образованието, научните изследвания и иновациите.

• Технологичните иновации като интернет на нещата (IoT), облачните технологии, изкуственият интелект и 5G мобилната комуникация продължават да стимулират това развитие, като позволяват нови форми на сътрудничество, производство и комуникация.

Възможности и предизвикателства

Глобализацията носи икономически възможности, но води и до значителни предизвикателства: унищожаването на околната среда, социалното неравенство, протекционистките реакции и уязвимите вериги на доставки са основни проблеми, които трябва да бъдат обсъдени и регулирани в световен мащаб.

• Глобализацията води до по-интензивно използване на природните ресурси и до замърсяване на околната среда в резултат на интензивното производство, транспорта и търговията. Сред най-важните екологични проблеми са изменението на климата (в резултат на нарастващите емисии на парникови газове), обезлесяването (например за селскостопански цели и урбанизация), замърсяването на въздуха, водата и почвата, както и прекомерният улов на риба в моретата.

• Често производствените мощности се преместват в страни с по-ниски екологични стандарти, което увеличава замърсяването на околната среда там. Световният транспорт на стоки също допринася значително за емисиите на CO₂.

• Глобализацията може да засили неравенството в доходите и социалното неравенство както в рамките на отделните страни, така и между тях. Докато мултинационалните корпорации и богатите страни често се възползват от това, развиващите се страни и по-малко квалифицираните работници страдат от ниски заплати, лоши условия на труд и липса на социални системи. Предимствата на глобализацията са разпределени неравномерно: някои региони процъфтяват, други изостават.

• Протекционизмът означава мерки като мита, ограничения на вноса или субсидии, с които държавите се опитват да защитят собствената си икономика от чуждестранна конкуренция. В контекста на глобализацията това може да се прояви като реакция на международната конкуренция, например когато национални отрасли са застрашени от по-евтини вносни стоки. Протекционистките мерки могат да предизвикат търговски войни, които от своя страна нарушават глобалните вериги на доставки и повишават цените за потребителите.

• Глобалните вериги за доставки са сложни мрежи, които обхващат всичко от производството до крайния потребител. Те са уязвими на смущения, причинени от политически конфликти, природни бедствия, пандемии или търговски войни. Примери за това са прекъсвания в доставките поради блокирани транспортни пътища (като в Суецкия канал през 2021 г.) или поради прекъсвания, свързани с пандемията. Такива проблеми водят до производствени загуби, повишаване на цените и икономически загуби в световен мащаб.

По-устойчива и по-справедлива глобализация

По-устойчива и по-справедлива глобализация може да бъде постигната чрез различни подходи и инструменти, които съчетават социални, екологични и икономически цели:

• Справедливата търговия е търговско партньорство, основано на диалог, прозрачност и уважение, което целенасочено подобрява условията на живот и труд на производителите и работниците в началото на веригата на доставки, особено в страните от Южното полукълбо.

• Основните принципи са справедливи цени, дългосрочни и прозрачни търговски отношения, укрепване на правата на дребните земеделски производители и работниците, спазване на трудовите права и правата на човека, както и защита на децата и насърчаване на равенството.

• Справедливата търговия насърчава също така опазването на околната среда и климата, например чрез преминаване към биологично земеделие, и провежда образователни и политически кампании за по-справедливо оформяне на правилата на световната търговия.

• Международни организации като Fairtrade International подкрепят над 1,4 милиона производителски организации в 73 страни и се застъпват за стабилни заплати, по-добри условия на труд и справедливо участие на световния пазар.

• Глобалните споразумения за климата, като Парижкото споразумение, създават обвързващи рамкови условия за защита на климата и насърчават международното сътрудничество. Климатичната справедливост означава, че основните причинители на климатичните промени (предимно индустриалните страни) поемат по-голяма отговорност и подпомагат страните от Южното полукълбо в адаптирането към климатичните промени, тъй като те са особено засегнати.

• Справедливата търговия допринася за климатичната устойчивост в глобалните вериги за доставки, като съчетава социални, икономически и екологични принципи.

• Организации като Организацията на обединените нации (ООН), Световната търговска организация (СТО), Международната организация на труда (МОТ) и специализирани мрежи като Fairtrade International се застъпват за спазването на правата на човека, трудовите стандарти и опазването на околната среда.

• The UN Sustainable Development Goals (SDGs) provide a global framework that commits countries to fighting poverty, promoting sustainable development, and strengthening social and environmental standards worldwide.

• Civil society alliances and networks, such as the “Network for Fair World Trade,” are calling for social and ecological guidelines for globalization and a trade policy that puts people and the environment before profit interests.

• Demands and challenges: Lives-wage incomes and binding due diligence obligations for companies along global supply chains. Curbing corporate power and introducing ecological and social criteria in procurement and foreign trade promotion. Coherent government action that is guided by sustainable development goals and takes into account the consequences for the most vulnerable, as well as for the climate and the environment.

• Such an approach to fairer globalization therefore combines fair trade practices, binding climate protection measures, and the strengthening of international cooperation in order to reduce global inequalities and enable sustainable development for all.