Ефектът Мандела: това е значението

Какво е ефектът Мандела? Той показва как хората колективно си спомнят неща, които никога не са се случвали. Удивителна гледна точка към паметта ни и силата на социалните влияния.

Какво е ефектът Мандела? Обяснение на значението и произхода

Общите погрешни спомени показват, че паметта ни е пластична и че понякога сме твърдо убедени, че знаем нещо с точност. Погрешните спомени често възникват в социален контекст, в който групи несъзнателно споделят и засилват погрешни спомени.

• Ефектът Мандела описва колективни погрешни спомени, при които много хора са убедени, че дадено събитие се е случило по определен начин, въпреки че е доказано, че е било различно.

• Докато при т.нар. „конфабулация” са засегнати само отделни хора, ефектът Мандела засяга цели групи.

• Наименованието на феномена идва от американската авторка Фиона Брум, която през 2010 г. на конференция установи колко много хора вярват, че Нелсън Мандела е починал в затвора през 80-те години.

• Мнозина дори си спомняха подробни сцени от предполагаемото погребение на Мандела. Всъщност той е починал едва през 2013 г. Впоследствие Брум създава термина „ефект Мандела“ за този вид колективни фалшиви спомени.

• От научна гледна точка ефектът Мандела е пример за това, че спомените се създават колективно и се влияят от социалната комуникация, груповия натиск и медиите. Чрез повтарящи се разкази и нуждата от социална принадлежност, погрешните спомени стават „истина“ в групата.

• Нашият мозък не е пасивен паметник. Спомените се преконструират при всяко разказване или мислене. По този начин малки грешки в разговорите или медиите могат да се превърнат в предполагаеми истини.

• Социалните мрежи и дигиталните медии засилват феномена на ефекта Мандела. Бързо разпространяващата се информация и мемите днес позволяват колективните погрешни спомени да възникват бързо и да се утвърждават. Това е ново обществено предизвикателство, особено при справянето с фалшивите новини.

Примери за ефекта Мандела

Много известни случаи на ефекта Мандела произхождат от ежедневието, медиите или известни марки. По-долу сме събрали за вас няколко известни примера, в които паметта ни допълва спомените с подробности, опростява ги или ги променя чрез често повторение и външни влияния.

• „Люк, аз съм твоят баща“: тази цитата, за която се смята, че е от „Междузвездни войни“, никога не е била казана във филма. Дарт Вейдър казва: „Не, аз съм твоят баща.“

• Looney Tunes: Анимационният сериал се казва „Looney Tunes“, а не „Looney Toons“, въпреки че много от нас го помнят по друг начин.

• Пикачу: Върхът на опашката на Пикачу е черен? За съжаление, това не е вярно, защото той е жълт.

• KitKat: Логото на шоколадовия бар няма тире, но въпреки това много хора „виждат“ „Kit-Kat“.

• Febreze: Известният освежител за помещения се нарича „Febreze”, а не „Febreeze”.

• Брой щати в САЩ: Някои смятат, че са 51 или 52. Правилно обаче е 50.

• Човекът от „Монополи“: Той не носи монокъл, въпреки че много хора си го представят така.

• Логото на VW: Между „V“ и „W“ всъщност има тънка линия, която често се пропуска.

• Американската спортистка Кристи Ямагучи често се помни като хокеистка. Всъщност тя е олимпийска шампионка по фигурно пързаляне.

• „Сексът и градът“ често се нарича „Секс в града“, въпреки че заглавието винаги е било „Сексът и градът“.

• Цитат от приказка: Мнозина си спомнят „Огледало, огледало на стената“. В оригинал обаче се казва „Огледало, огледало на стената“.

• „We are the champions“ на Queen: Мнозина в ума си добавят „of the world“ в края, въпреки че записаната песен не завършва така.