76
Зиването е заразно. Това интересно явление е потвърдено от проучвания. То важи не само за хората, но и за животните.
Зиването е заразно: това показват проучванията
Проучвания показват, че заразното прозяване е тясно свързано с емпатията.
- Проучвания на университета в Пиза показват, че ние прозяваме най-вече, когато се чувстваме емоционално близки с прозяващия се човек. Най-често това се случва с членове на семейството, следвани от приятели. По-рядко зъзнем при познати, а най-рядко при непознати. Фактори като пол или националност не играят роля в това.
- Децата развиват способността за заразно зъзнене около четвъртата година от живота си. Това съвпада с развитието на социални умения и емпатия. Отговорни за това са т.нар. огледални неврони в мозъка. Тези нервни клетки се активират, когато наблюдаваме другите.
- Тези неврони са важни и за други поведения. Те спомагат за разбирането на социалните сигнали. Затова имаме склонност да имитираме не само зяпането, но и емоциите.
- Продължителността на прозяването е свързана с размера на мозъка. Хората прозяват средно 6,5 секунди, а мишките само 0,8 секунди. Това е установено в проучването „Продължителността на прозяването предсказва теглото на мозъка и броя на корковите неврони при бозайниците“, проведено под ръководството на Андрю Галъп от Държавния университет на Ню Йорк.
- Проучването „Прозяването като механизъм за охлаждане на мозъка”, също на Андрю Галъп, предполага, че прозяването помага за поддържане на работната температура на мозъка.
- Заразното прозяване не се ограничава само до хората. Шимпанзетата и другите примати също прозяват, когато видят свои събратя. Дори кучетата реагират на прозяването на своите стопани. Това показва тясната емоционална връзка между хората и техните домашни любимци.
Заразно прозяване: еволюционно значение
Учените обсъждат различни хипотези за еволюционното значение на заразното прозяване.
- Една теория гласи, че в праисторическите времена съвместното прозяване е синхронизирало навиците на сън. Когато някой от групата прозяваше, това беше знак за останалите, че е време да си почиват. По този начин групата беше будна и бдителна по едно и също време. Това повишаваше защитата от опасности.
- Друга хипотеза гласи, че заразното прозяване повишава вниманието на групата. Прозяването временно увеличава сърдечната честота и снабдява мозъка с повече кислород. Това води до повишена бдителност. Когато член на групата прозяваше, останалите можеха да станат по-бдителни, което беше от полза в опасни ситуации.
- Интересно е, че има разлики в степента, в която хората са податливи на заразното прозяване. Хората с висока степен на емпатия са по-склонни да прозяват заедно с другите. Хората с аутизъм или други разстройства, които засягат способността за емпатия, често реагират по-слабо на прозяването на другите.
