Пътуване до Марс: колко време трае полета

by Flo

Конкретната продължителност на полета до Марс не може да се определи с точност. Относителното положение на Земята и Марс, както и маршрутът, влияят върху продължителността на пътуването.

Полет до Марс: с тази продължителност можете да разчитате

Продължителността на полета до Марс зависи от различни фактори. Важно е, че Марс е подвижна цел. Вече са проведени няколко безпилотни мисии до Марс, но в момента все по-вероятно става и изпращането на пилотирани мисии.

  • В момента полетът до Марс трае около 260 дни – не дори цяла година. Теоретично, ако Марс беше статичен, бихме могли да го достигнем за 39 дни. За целта обаче трябва да се постигне правилният ъгъл при излитането, в противен случай ще пропуснем планетата.
  • За да се получи всичко, както трябва, и Марс, и Земята трябва да са в правилната позиция, което обаче се случва само веднъж на 26 месеца. Това се дължи на факта, че Земята и Марс се движат с различна скорост. Максималното разстояние между двете планети е 54,6 милиона километра.
  • Освен това, с помощта на усъвършенствани технологии и по-мощни кораби, продължителността на полета би се съкратила. В бъдеще, между другото, фотонните двигатели биха могли да направят възможен полет до Марс, който да трае само няколко дни.
  • Американската сонда „Mariner 4” достигна Марс през 1964 г. като първата сонда и за това й бяха необходими само 228 дни. „Viking 1” и „Viking 2” се нуждаеха от 304 и 333 дни. Сондата „Curiosity” достигна Червената планета след 254 дни.
  • Ако беше възможно да се пътува със скоростта на светлината, полетът до Марс би отнел между 3 и 22,4 минути. Дали това някога ще се случи обаче е под въпрос.

Планирани мисии до Марс

Според НАСА, пилотирани пътувания до Марс най-вероятно ще се осъществят най-рано в края на 2030-те години. Те трябва да се осъществят с т.нар. „Deep-Space-Transport-System“, който ще пренесе шестчленен екипаж от лунната орбита до Марс. Но не само НАСА работи по проекти, свързани с Марс.

  • Частната космическа компания „SpaceX“ на Илон Мъск иска да достигне Марс по-рано. Гвин Шотуел, президент на SpaceX, смята, че пилотиран полет е възможен още през 2029 г. Пилотирана мисия до Марс от SpaceX се планира още от 2016 г.
  • Руската космическа агенция „Роскосмос“ работи по концепции, които също трябва да позволят пилотирани пътувания до Марс. Заедно с ЕКА през 2010 г. беше проведена тестова симулация „Марс-500“, при която хора живяха 520 дни в херметично затворени модули. Освен това се работи върху технологии, които да съкратят продължителността на пътуването до 4 до 6 седмици.
  • Китай работи върху концепция, при която модулен космически кораб се сглобява в орбита близо до Земята. При полета до Марс ще се използва ядрено-термичен двигател с течен водород като поддържаща маса, който все още предстои да бъде разработен.
  • Индийският президент Калам вече през 2004 г., малко след началото на тясното сътрудничество между Индия и САЩ, обяви планове за пилотиран полет до Марс. Американско-индийски екипаж трябва да бъде изпратен на Марс до 2050 г. Калам вече е бил отговорен за разработването на индийски ракетни програми.

    Рискове при пътуване до Марс

    Пилотираните полети до Марс обаче могат да крият и значителни рискове. Едно толкова дълго пътуване далеч от Земята не води само до технически проблеми. Полетът до Марс може да окаже огромно натоварване върху физическото и психическото здраве.

    • Продължителността на пилотирана мисия до Марс не трябва да надвишава четири години, тъй като след това облъчването от космически лъчи и слънчеви бури може да стане опасно за здравето.
    • Освен това там има много фин прах, който остава в белите дробове и оттам попада в кръвообращението. Това в крайна сметка може да доведе до заболявания на белите дробове. Перхлоратите, съдържащи се в марсианската почва, също са вредни за здравето, тъй като предизвикват нарушения в функционирането на щитовидната жлеза, както и апластична анемия, при която тялото не произвежда достатъчно кръвни клетки.
    • Финият прах може да повреди и техниката. Той се отлага по повърхността и прави машините неизползваеми.
    • Ако на борда се намира цял екипаж, общото тегло се увеличава. Повече баласт означава и повече гориво, за да се изстреля космическият кораб. По-високата потребност от гориво крие допълнителни рискове, например поради съхранението на големи количества леснозапалими или токсични вещества.
    • В крайна сметка психическото здраве също е сериозен риск. Толкова дълго пътуване без контакт с приятели и семейство може да предизвика чувство на самота, което в най-лошия случай може да доведе до депресия.

    Related Articles

    Leave a Comment