Разликата между източници и библиография се състои в разкриването на използваната информация. Източниците изброяват всички източници.
Разбиране на разликата между източници и библиография
Във всяка научна работа, било то бакалавърска, магистърска или дипломна работа, текстове с насоки или специализирани статии за списания и научни книги, е обичайно да се изготвя списък с източници или библиография. С тези списъци показвате откъде сте получили знанията си. Освен това предоставяте на читателите си указания къде могат да намерят допълнителна информация. Често термините списък с източници и библиография се използват като синоними.
- В списъка с източници се изброяват всички литературни източници, които са цитирани в текста. Източникът се посочва в текста, веднага след цитата. Пълната информация за текстовия пасаж се поставя в края на документа в списъка с източници. Тези данни са от решаващо значение за доказване на произхода на вашите цитати. Ако липсват, съществува риск от нарушаване на авторските права. Вашата работа може да бъде разкрита като плагиат.
- В библиографията се съдържат всички важни подробности за книгите, статиите или уебсайтовете, които сте прочели за вашата работа. Тази библиография е от голямо значение, защото посочва източника на вашата информация и как сте я проучили. Освен това тя помага на другите читатели да потърсят източниците, които сте споменали, за да се запознаят по-подробно с темата.
- В библиографията читателят ще намери изчерпателен списък на всички източници, на които се основава вашата работа. Този списък може да бъде подреден по азбучен ред или по година на издаване. Възможно е и подреждане по вид литература, например специализирани книги, списания, уеб адреси.
- За разлика от списъка с източници, тук се изброяват и всички вторични източници. Под това се разбират източници, които сте използвали като допълнителна информация за работата си, дори и да не сте ги цитирали директно.
Структура на източниците и библиографията
Списъкът с източници и библиографията са важни компоненти на всяка научна работа. Те служат за прозрачно представяне на използваните източници. И двата списъка са от решаващо значение за гарантиране на интегритета на работата и за предоставяне на читателите на ясна ориентация относно използваните източници.
- Всички източници, използвани за работата, се подреждат и изброяват по азбучен ред в библиографията. Този списък е незаменим и е стандартна част от всяка работа. Сортирането може да се извърши по различни категории, като например справочни издания, специализирани книги, списания, вестници, интернет адреси и др.
- Начинът на цитиране варира в зависимост от вида на използваната литература. При индивидуални авторски произведения например трябва да се посочат фамилията и името на автора, последвани от заглавието, подзаглавието, мястото и годината на издаване. За сборници, от друга страна, трябва да посочите фамилията и името на издателя, последвани от заглавието, подзаглавието, номера на тома, мястото и годината на издаване.
- Статиите в списания се обозначават с фамилията и името на автора, последвани от заглавието, подзаглавието, номера на годината (година) и страниците. За интернет адреси посочете целия адрес, както и датата на изтегляне.
- Също така заключенията от протоколи от наблюдения и разговори трябва да бъдат документирани в библиографията, ако информацията е послужила като основа за вашата работа. За целта трябва да посочите името на протоколиращия, името на събеседника, мястото на записване и датата.
- В работата си всички цитати се номерират последователно. Тези номера се използват в списъка с източници, като за разлика от библиографията се посочват номерата на страниците. За посочване на страници се използват обичайните съкращения като „с.“ за следващата страница или „с.с.“ за няколко следващи страници. „Срв.“ се използва за „сравни“, „изд.“ означава издател, а „вж. по-горе“ означава „на посоченото място“.
