Създаване на ini-файл – ето как

by Pramith

Чрез създаването на ini-файл можете, например, да промените настройките на дадено приложение. При това трябва да имате предвид няколко неща.

INI файл: какво представлява и как се създава

INI файловете са т.нар. „инициализационни файлове“. Те обаче могат да се наричат и конфигурационни файлове или конфиг файлове.

  • Ini-файлът (инициализационен файл) е обикновен текстов файл, който съдържа информация за конфигурацията на дадено приложение или операционна система. Той може да бъде създаден, прочетен и редактиран без големи усилия.
  • INI-файловете са известни в операционните системи Windows и приложенията за Windows. За конфигурирането на Linux системи, от друга страна, по-често се срещат файлове с разширения conf или cfg. В крайна сметка обаче разширенията на файловете са от маловажно значение и нямат голямо влияние върху функционалността на файла.
  • INI файл може да се създаде от празен файл, като просто промените разширението на файла в Експлорър на „.ini“. Въпреки това такъв файл без подходящо съдържание е безполезен за всяка програма. За редактирането му не ви е необходимо нищо друго освен обикновен текстов редактор, като например стандартния редактор в Windows.
  • Все пак редактор като Notepad++ предлага повече удобство и цветно маркиране на секциите, което улеснява и подобрява редактирането. Като цяло Notepad++ е просто по-удобен от стандартния редактор.
  • INI файловете бяха особено разпространени, преди да бъде въведен регистърът. Регистърът беше въведен за първи път с Windows NT 3.1. В един INI файл се посочват така наречените двойки „ключ-стойност“. При тях на всеки ключ се присвоява стойност. За по-голяма яснота съществува и възможност да се създават секции, за да се категоризират двойките ключ-стойност.

INI файл: На какво трябва да обърнете внимание при създаването му

Когато създавате или редактирате INI файл, трябва да спазвате следните правила:

  • Всяка секция може да се среща само веднъж.
  • За всяка секция можете да зададете само един ключ.
  • Можете да получите достъп до стойностите, като посочите секцията и ключа.
  • Започвайте коментарите с точка и запетая. Коментарите трябва винаги да заемат цял ред, без да прекъсват двойка ключ-стойност или секция.
  • Различните програми третират интервалите и кавичките по различен начин.
  • Няма разлика между главни и малки букви.
  • „False“ и „No“ се интерпретират като 0, докато „True“ и „Yes“ се интерпретират като 1.

Related Articles

Leave a Comment