Хоризонт на събитията: черна дупка и границата в пространство-времето

Черната дупка носи толкова много маса, че поглъща дори светлината, щом премине хоризонта на събитията. За да се измъкнем от гравитационното му поле, центробежната сила би трябвало да е по-голяма от скоростта на светлината.

Хоризонт на събитията: границата на черна дупка

Всеки хоризонт има това свойство, че наблюдателят не може да види какво има зад него.

• Това е случаят и с черна дупка. Единствената разлика е, че съответният хоризонт на събитията като негова граница също е гранична повърхност на пространство-времето според общата теория на относителността.

• Събитията са конкретни точки в пространство-времето, определени от място и време. Хоризонтът на събитията представлява граница на законите на физиката и структурата на пространство-времето, които познаваме.

• Хоризонтът на събитията зависи от наблюдателя. Ако я премине, обаче, вече няма възможност за обръщане на посоката, защото ще трябва да достигне центробежна скорост, съответстваща на гравитационното поле на черната дупка, която обаче тук надвишава скоростта на светлината. Светлината се поглъща и от черни дупки.

Различни референтни системи

Черните дупки са били подозирани още преди първото им наблюдение в началото на 70-те години на миналия век заради общата теория на относителността.

• Колкото повече светлината се приближава до черна дупка, толкова по-червена изглежда за външния наблюдател, тъй като губи енергия, което измества фотона в червената част на светлинния спектър.

• Външният наблюдател никога не може да види достигането на хоризонта на събитията на даден обект, защото това отнема безкрайно много време. Изключение правят видимите тела, които сами по себе си деформират пространство-времето. Ето защо може да се наблюдава преминаването на свръхнови.

• Ако обаче човек се движи към черната дупка при свободно падане, ще преживее преминаването на хоризонта на събитията и заедно с това навлизането в сингулярността, съществуваща вътре в черната дупка.