3
Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра и тегло от половин тон. Поради това се считат за най-големите главоноги.
Размери на гигантските калмари: цялата информация
Гигантските калмари са най-големите известни мекотели и на латински се наричат Architeuthis dux.
- Предполага се, че животните могат да достигнат дължина до 18 метра . Колко големи обаче стават наистина тези гиганти, не е точно известно, тъй като гигантските калмари са изключително трудни за откриване. Освен това, изключителната разтегливост на пипалата представлява проблем при измерването.
- За разлика от октопода, гигантският калмар притежава, освен осемте пипала, покрити с прилепнали, още две допълнителни пипала, които служат като удължени ловни пипала и са снабдени с куки. Само пипалата на гиганта достигат дължина до девет метра.
- Най-големите органи на животното са очите, които са с размерите на баскетболна топка. Тези гигантски очи са им необходими, за да намират плячка в тъмнината на дълбокото море и да се предпазват от врагове.
- Благодарение на внушителните си размери гигантският калмар може да развива и огромна сила. Плячката му се задържа безпроблемно от прилепналите му пипала, които достигат до десет сантиметра. Има дори съобщения за белези и отпечатъци по кожата на кашалотите, причинени от пипалата на гигантските калмари.
- Но не само невероятната сила предпазва гигантската калмара от врагове. За да се маскира, главоногият успява да променя цвета си. Освен това той притежава способността да надува кожата си, за да изглежда по-голям и да отблъсква хищниците.
Къде живеят гигантските калмари
Гигантските калмари са очарователни не само заради размера си. Калмарите притежават удивителна интелигентност, благодарение на която са способни дори да използват инструменти. Социалното им поведение също е много развито.
- Тези колосални калмари се срещат във водите около Норвегия, Великобритания и Нюфаундленд. Освен това се срещат и край Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Япония. Предполага се, че животните живеят на дълбочина от 300 до 1000 метра, където няма слънчева светлина или растения.
- Въпреки че гигантските калмари правят страшно впечатление, те са неопасни за хората. От една страна, гигантските калмари почти никога не се заблуждават в крайбрежните води, а от друга страна, хората просто не попадат в схемата им за лов.
- За ловните им навици също се знае малко. Гигантските калмари се хранят предимно с по-малки главоноги. При изследвания на стомаха изследователите са открили остатъци от по-малки калмари и риби.
- Фосилните находки доказват, че гигантските калмари са съществували още преди над 500 милиона години и с това се нареждат сред най-старите същества на нашата планета, живели дори преди динозаврите.
Гигантски калмари: легенди, митове и истории
Истории и предания за гигантски главоноги, които атакуват и потапят кораби, съществуват в много култури. Дори в литературата и филмите може да се намери митът за гигантската калмара. Научни открития обаче вече са доказали, че гигантската калмара наистина съществува.
- Погрешно понятието „гигантска октопода“ често се използва като синоним на гигантската калмара. Тази объркване се дължи на шведския епископ Олаус Магнус, който през 17-ти век нарича главоногите „крака“.
- Още в своята „Одисея“ Омир описва как Одисей се бори със Скила. Скила е морско чудовище с горната част на тялото на жена. Долната част на тялото й е забита в скала и тя има многобройни пипала, с които улавя морски животни и моряци. Това описание напомня легендата за гигантската калмара.
- Многобройни китоловци и моряци разказват за гигантски калмари, открити в стомасите на кашалоти. Около 1861 г. екипажът на френския военен кораб „Alecton“ разказва за мъртва гигантска калмара, която е плавала в морето близо до Тенерифе. Животното е имало дължина от дванадесет метра.
- Британският поет Алфред Тенисън публикува през 1830 г. стихотворението „The Kraken“, което разказва за гигантско главоноге.
- Гигантският калмар се появява и в романа на Жул Верн „20 000 левги под морето“. Погрешно съответната глава на немски език се нарича „Атаката на Кракен“, въпреки че илюстрациите към романа ясно показват гигантски калмар с характерните пипала, които Кракенът не притежава.
- Елементът на страшния главоног играе роля и в много филми. Към тях спадат например поредицата „Проклятието на Карибите“ и филмът „Октопус“ (2000), но и в „Ариела, русалката“ злата морска вещица напомня на кракен.
