Когато лекарят назначи пълен кръвен анализ, ние, като хора без медицинско образование, често не знаем какво означават всички тези измерени показатели. На първо място може да се каже, че на този доста общ въпрос няма универсален отговор. Тук обаче ще разберете какво означават показателите и какви са възможните причини за тях.
Измерване на показателите при пълна кръвна картина
Първият въпрос, който възниква у пациента, когато лекарят назначи изготвяне на пълна кръвна картина, наричана още диференциална кръвна картина, е кога изобщо се прави пълна кръвна картина.
- Обикновено лекарят първо винаги взема кръвна картина.
- При отклонения в кръвната картина лекарят изисква от лабораторията необходимите показатели за пълна кръвна картина.
- По-скоро в редки случаи се изготвя директно диференциална кръвна картина, например когато се подозира възпаление в организма или при съмнение за кръвни заболявания.
- Освен това най-често се вземат и други кръвни показатели, съответстващи на оплакванията на пациента.
Тези лабораторни показатели се определят
Следващият въпрос, който си задават пациентите, е кои показатели изобщо се измерват при пълната кръвна картина.
- На първо място, пълната кръвна картина включва същите показатели като опростената. Опростената кръвна картина обхваща еритроцитите, левкоцитите, тромбоцитите, хемоглобина и хематокрита, както и MCV, MCH и MCHC.
- При пълната кръвна картина допълнително се разбиват различните видове левкоцити. Това са неутрофилните, еозинофилните и базофилните гранулоцити, моноцитите и лимфоцитите.
- Проверяват се патологичните форми на клетките, както и процентният и абсолютният брой на тези клетки.
- За разлика от често срещаното схващане, за тази кръвна проба не е необходимо да сте на гладно. Тъй като обаче често се измерват и други показатели, възможно е все пак да не ви бъде позволено да приемате храна или напитки преди това – това важи например, когато се измерват нивата на кръвната захар или липидите в кръвта.
Показателите на малката кръвна картина
Първо се разглеждат показателите на малката кръвна картина; ако при тях се наблюдават отклонения, се измерват допълнителните показатели. Но какво точно представляват тези показатели?
- Еритроцити: Червените кръвни клетки плават свободно в кръвта и отговарят за транспорта на кислород от белите дробове към органите, както и за обратния транспорт на въглероден диоксид. Освен това те изпълняват и активни метаболитни функции.
- Хемоглобин: Червеният кръвен пигмент се намира в еритроцитите и също участва в транспорта на кислород и въглероден диоксид.
- Хематокрит: Показва какъв е делът на еритроцитите в общия обем на кръвта. Нормалната стойност е около 36–47 %.
- Левкоцити: Белите кръвни клетки се разделят на гранулоцити, моноцити и лимфоцити. Като цяло тяхната задача е унищожаването на патогени.
- Тромбоцити: Тромбоцитите участват в процеса на съсирване на кръвта. Освен това те запечатват стените на кръвоносните съдове при наранявания.
- MCV: Това е средният клетъчен обем на един еритроцит.
- MCH: Това е средната концентрация на хемоглобин в един еритроцит.
- MCHC: Това е средната концентрация на хемоглобин във всички еритроцити.
Допълнителни лабораторни показатели в диференциалната кръвна картина
В пълната кръвна картина различните видове левкоцити се разбиват по-подробно. Въз основа на тези стойности лекарят, заедно със симптомите на пациента, често може да постави точна диагноза.
- Нейтрофилни гранулоцити: Това са микрофаги, т.е. фагоцити, които поглъщат патогени. При масивно нахлуване на бактерии и вируси те се разграждат след поглъщането им и стават част от гнойта. Нормалната стойност е приблизително 14–75 %. Те се подразделят на подвидове: неутрофилни младежки гранулоцити (нормална стойност: 0–1%), неутрофилни гранулоцити със пръчкови ядра (нормална стойност: 3–5%) и неутрофилни гранулоцити със сегментирани ядра (нормална стойност: 50–70%).
- Еозинофилни гранулоцити: Те участват в клетъчната имунна защита и се срещат в по-голямо количество при алергични реакции. Нормалната им стойност е около 0–6%.
- Базофилни гранулоцити: Нормалната им стойност е 0–2%, те също участват в имунната защита на организма и притежават депо, съдържащо хистамин, серотонин и хепарин.
- Моноцити: Големите фагоцити, така наречените макрофаги, поглъщат патогени и чужди вещества, с които микрофагите не могат да се справят сами. Те могат да се превърнат в нова тъкан, когато са настъпили заболяване-свързани увреждания на тъканите, и участват в образуването на антитела. Нормалната им стойност е 5–12%.
- Лимфоцити: Те се образуват при плода в костния мозък, а след раждането се образуват в лимфните възли, сливиците, далака, тимуса и апендикса. Те участват в реакцията антиген-антитело и са повишени особено при вирусни заболявания. Нормалната им стойност е приблизително 12–70 %.
Промени в общия кръвен анализ – ето какви могат да бъдат причините
Въпреки че диагнозата винаги трябва да се поставя от лекар , тъй като медицинските взаимосвързаности са твърде сложни, за да могат да бъдат напълно разбрани от вас като лаик, тук ще получите кратък преглед на това какво може да означава повишена или понижена стойност.
- Нейтрофилни гранулоцити: Посочват възпаления, определени хормонални нарушения или могат да бъдат променени при приема на определени лекарства.
- Еозинофилни гранулоцити: Могат да сочат алергии, паразитни инфекции или евентуално левкемия или рак на лимфните възли.
- Базофилни гранулоцити: Могат да бъдат признак за рак на кръвта.
- Лимфоцити: Посочват предимно вирусни инфекции, но могат да дадат информация и за автоимунни заболявания и недохранване с протеини.
- Моноцити: Дават индикации за инфекциозни заболявания и автоимунни заболявания.
- Тромбоцити: Могат да сочат за анемия, причинена от недостиг на желязо, остри инфекциозни заболявания, кръвоизливи и хронични възпаления, както и за реакции на антитела и нарушения в кръвосъсирването.
- Хематокрит: Често сочи към белодробни заболявания, дехидратация или хронична бъбречна недостатъчност.
- Хемоглобин: По тази стойност също могат да се установят белодробни заболявания и дехидратация, но също така и недостиг на желязо или витамин В12, или хронични заболявания.
- Еритроцити: Броят им може да сочи за недостиг на желязо или витамини, ревматични заболявания, инфекции или различни сърдечни или белодробни заболявания.
